Постинг
30.07.2014 15:47 -
Лято
Когато си до мен,
нозете и земята не воюват
и сякаш стъпвам върху горски мъх.
Когато си до мен,
а вятърът е хладен,
ми е топло, защото аз не съм насред полето,
признавам аз един едничък свят -
твоите твоите очи и твойте длани.
Когато си до мен
и аз съм до реката...
водите й не са така студени, както бяха вчера,
защото нажеженото до яркост
злато на косите ти разлива се във тях.
Когато съм до теб а теб те няма,
тогава плавмат зимни снегове.
Когато съм до теб а съм сама,
тогава лятото ухае на асфалт,
на градове,
на истини.
Разнищени,
пламтящи,
непремислени.
Но...
когато си до мен,
маранята не премрежва хоризонта,
добива друг оттенък
и гледам
как залеза разлива се по теб
и кожата ти засиява
в искрящи всевъзможни цветове.
Ти си... единственият чар на моя хаос.
нозете и земята не воюват
и сякаш стъпвам върху горски мъх.
Когато си до мен,
а вятърът е хладен,
ми е топло, защото аз не съм насред полето,
признавам аз един едничък свят -
твоите твоите очи и твойте длани.
Когато си до мен
и аз съм до реката...
водите й не са така студени, както бяха вчера,
защото нажеженото до яркост
злато на косите ти разлива се във тях.
Когато съм до теб а теб те няма,
тогава плавмат зимни снегове.
Когато съм до теб а съм сама,
тогава лятото ухае на асфалт,
на градове,
на истини.
Разнищени,
пламтящи,
непремислени.
Но...
когато си до мен,
маранята не премрежва хоризонта,
добива друг оттенък
и гледам
как залеза разлива се по теб
и кожата ти засиява
в искрящи всевъзможни цветове.
Ти си... единственият чар на моя хаос.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 59
Архив
